Екзекуторът

87.

Гарсия взе Хънтър в седем сутринта.

След безброй телефонни обаждания предишната вечер госпожа Адамс, библиотекарката в гимназията в Гардена, се съгласи да се срещнат в училището в седем и половина.

— Намерих Моли — съобщи Робърт, когато Карлос се отправи на северозапад по Холивуд Фрийуей.

Гарсия изненадано погледна партньора си.

— Сериозно? Как?

— Всъщност тя ме намери. Обади ми се снощи.

— Какво каза? Къде е?

— Наложи се да я убеждавам, но й наех стая в „Травъл Ин“ на няколко преки от моя апартамент.

— Наел си й стая? Моли добре ли е? — загрижено попита Карлос.

— Уплашена е. Готвеше се да бяга.

— Къде?

— Където и да е, само да не е тук.

Гарсия се замисли.

— Заради статията във вестника ли?

Хънтър кимна.

— Разказа ми малко повече за себе си. Баща й я насилвал по всеки възможен начин. Страхува се, че той ще я намери.

— Как можеш да гарантираш, че тя няма да избяга от нас отново?

— Не мога, но започвам да печеля доверието й.

Карлос знаеше, че никой не вдъхва повече доверие от партньора му.

— Дадох й предплатен мобилен телефон. Нашите номера са програмирани и има джипиес. Казах й да го държи постоянно включен.

Колата се включи в натовареното движение по Харбър Фрийуей.

— Пак е имала видение.

Гарсия се втренчи в Робърт в очакване да чуе нещо повече.

— Нова жертва?

Хънтър поклати глава и Карлос въздъхна облекчено.

— Какво е видяла този път?

Робърт му разказа всичко, което Моли бе казала предишната вечер. Движението започна да се разрежда, но Гарсия не забеляза.

— Първи януари? Какво означава това?

— Не знам, но Моли беше убедена, че е нещо важно за убиеца.

— Може би тогава той смята да нанесе поредния си удар.

Хънтър затвори очи и започна да масажира челото си.

— Или деня, в който възнамерява да приключи с убийствата, когато всички ще бъдат мъртви.

— Всички? Колко мислиш, че остават?

— Нямам представа, но до Нова година няма много време.

— По-точно девет дни.

Робърт разбираше и споделяше чувството на безсилие на партньора си. До тук те не разполагаха с нищо конкретно, никакви реални улики, а само с предположения, основаващи се на малкото, което знаеха, и виденията на едно седемнайсетгодишно момиче.

Ядосани шофьори надуха клаксоните. Карлос придвижи колата няколко сантиметра по-напред.

— Моли вижда ли някаква логика във всичко това? Защо убиецът премахва тези хора? Има ли нещо общо с училището и учениците?

Хънтър поклати глава.

Двамата мълчаха до края на пътуването.