Екзекуторът

100.

Вечерта беше започнала зле и докато напредваше, всякаква надежда, че ще се оживи, се изпаряваше бързо. Хъни обикаляше Западен Холивуд от три часа и засега беше успяла да изкара някакви си мизерни двайсет и пет кинта за свирка на космат, смърдящ на къри шофьор на задната седалка на таксито му. Ставаше все по-трудно да намира клиенти. Уличната проституция беше рискована и ниско платена, но за някои по-възрастни момичета или онези, които бяха прекалено пристрастени към нещо, за да се включат в някоя от множеството агенции за компаньонки, и салони за масаж или да се прикрепят към известен сводник в Лос Анджелис, нямаше друго решение.

Хъни беше на двайсет и една и не можеше да се смята за стара, но седемте години на злоупотреба с хероин бяха съсипали някога красивите й черти. Тя беше болезнено слаба, с хлътнали очи, сипаничава кожа, напукани устни и унесен, сънлив поглед.

Истинското й име беше Айша Кемп и беше родена в Южна Пасадина. Измислиха й прякора „Хъни“5 още преди да проходи, заради хубавата й златистокафява кожа. Но ако е вярно, че децата се учат, като имитират каквото виждат, съдбата й беше решена на много ранен етап в живота.

Баща й беше алкохолик и пушеше крек във всекидневната им, докато приспиваше бебето Хъни. Майка й не се свърташе у дома и беше улична проститутка, която би направила всичко за поредната доза дрога. Непрестанните кавги в семейството бяха изпълнени с насилие и на никого не му пукаше, когато гладната Хъни плачеше. Тя се напи за пръв път, преди да навърши десет години, и скоро след това се надруса. На тринайсет загуби девствеността си с група улични хлапета, а на четиринайсет иглите станаха най-добрите й приятели.

Също като майка си, тя бързо откри, че навикът й струва скъпо. Когато му каза, че няма пари, дилърът й предложи боцкане, ако Хъни разтвори краката си за него и приятелите му. Тя само се усмихна и кимна.

Неочаквано на петнайсет години Хъни попадна в съвсем различен свят, където хората бяха готови да платят за удоволствията, които можеше да им достави. Тя учеше бързо и едно от първите неща, които научи, беше, че колкото е по-разкрепостена, толкова повече клиенти и пари ще получи. Скоро си спечели славата, че е навита на почти всичко — болка, мръсотия, покорство, господство, малтретиране и унижение. Нищо не беше прекалено извратено. Но този начин на живот, съчетан с прекомерната употреба на алкохол и наркотици, оказа въздействие върху тялото й само за шест години.

На двайсет кожата й вече беше загубила гладкостта и блясъка си, теглото й рязко бе спаднало до анорексично състояние и косата й оредя толкова много, че не излизаше без перука. Въпреки силния грим никой не я смяташе за привлекателна. Богатите клиенти не обикаляха улиците, за да търсят компания. Те се обаждаха на агенции и търговци на секс от удобния си хотел или задната седалка на лимузината. На двайсет и една за Хъни останаха само пияните, мръсни и бедни търсачи на плътски удоволствия по улиците.

Ръмящият дъжд само влошаваше нещата и тя вече се примиряваше, че днес ще се прибере само с двайсет и пет долара. Сумата не беше достатъчна за ежедневната й доза, но се надяваше, че може би Клиф ще склони на нещо. Знаеше какво харесва той.

Току-що си беше сложила ярко червило и попи излишъка с хартиена кърпичка, когато забеляза, че от отсрещната страна на улицата я гледа мъж на четирийсет и няколко години. Тя се усмихна, но той не реагира и свенливо отмести поглед встрани. В ушите й зазвъня шумът на пари, когато разбра, че мъжът не е от града и е турист. Хъни го изчака отново да я погледне и той го направи точно след пет секунди. Тя беше експерт в играта на флиртуване и след минута получи подканващата усмивка, която търсеше. Съблече палтото си, изпъчи съвършените си закръглени гърди, погледна ги и пресече улицата.

— Здравей — каза тя с напевния си носов изговор, когато се приближи до туриста. — Аз съм Хъни. — Протегна ръка.

— Здравей, Хъни.

— Брей, имаш фантастично силни ръце — добави тя с пресилено съблазнителен глас. — Обзалагам се, че си само мускули под дрехите, нали?

Той леко наклони глава на една страна. Беше твърде срамежлив, за да се съгласи.

— Много бих искала да ми ги покажеш. — Хъни му намигна прелъстително. — Може би и аз ще ти покажа какво имам под дрехите си. Ще ти хареса ли?

— Мисля, че да. — Мъжът се усмихна и в ъгълчетата на очите му се появиха бръчки. — Имам само сто долара — смутено добави.

Хъни го хвана за ръката.

— Сто долара може да ти купят голяма наслада с Хъни, скъпи.