Екзекуторът

133.

— Стратър — каза Робърт. Досети се, че е бил той.

— Да. Не се беше променил. — Тайлър не го свърташе на едно място. — След всичките тези години Стратър си беше останал проклет хулиган. Той вдигна скандал и управителят го помоли да напусне. Всички го гледаха, но той забеляза Кейт. Приближи се до нашата маса и попита: „Какво зяпаш, грозно прасе?“ — Болка и гняв разтърсиха тялото на Тайлър, който потрепери. — След това изгрухтя по същия начин, както правеше преди години, сякаш я беше познал. — Той възмутено поклати глава. — А аз, глупакът, се сковах и не направих нищо. Седях там и го гледах как си тръгва, след като отново беше унижил съпругата ми. След това Кейт не престана да плаче и седмица по-късно направи спонтанен аборт.

Хънтър потрепери. Това беше „камъчето, обърнало колата“.

— Тя искаше да има бебе повече от всичко друго на света. И за да притъпи болката, в новогодишната нощ Кейт погълна цяло шишенце приспивателни хапчета. — Тайлър застана пред картините на стената. Пръскаше слюнки от гняв. — Психичните увреждания, които бяха нанесли на Кейт, когато беше млада, бяха толкова силни, че дори след толкова години беше нужен само един глас, за да я изкара от равновесие. — Той се обърна към Робърт. — Мислех си, че няма за какво да живея. Кошмарът ми се беше превърнал в реалност. И после видях репортаж във вестника със снимка на усмихнат свещеник — проклетия Брет Никълс.

Хънтър си спомни, че двамата с Гарсия бяха намерили същата статия в стаята на отец Фабиан.

— Осъзнах, че докато аз страдам и Кейт отне живота си заради онова, което те ни сториха, Стратър и бандата му си живеят нормално и изведнъж имах причина да живея отново.

— Отмъщение — промълви Робърт.

— Да — усмихна се Тайлър. — Най-мотивиращата причина от всички. Заклех се, че ще ги намеря всичките и ще ги накарам да си платят. До годишнината от смъртта на Кейт всичките ще бъдат мъртви. Ще бележа Стратър с кръвта на семейството, което беше убил, моята кръв, и ще номерирам останалите с кръвта на приятелите им. Ще ги накарам да страдат по най-невъобразимия начин, който знам. Имам много пари и в моя свят парите означават власт. Наех хора да се разровят в живота им, да разберат къде са те и какво ги плаши до смърт. Всеки се страхува от нещо, детективе. Не е задължително да е фобия, но ако се разровиш достатъчно надълбоко, ще откриеш, че всеки се бои от нещо. Тя нямаха право да съсипват живота ми.

Гласът на Тайлър беше започнал да трепери. Той губеше контрол. Хънтър се размърда неспокойно и подръпна белезниците на ръцете си.

— С Кейт бяхме само двама души, но на колко хора мислиш, че те разбиха живота? Смяташ ли, че могат да правят каквото искат без последици? Е, ще им се върне. Аз ще ги накажа — извика Тайлър и се удари с юмрук в гърдите. — Те ме направиха такъв. Те породиха гнева и омразата, които текат във вените ми. Омразата придаде смисъл на живота ми. Страхът в очите им, когато познаха Кейт на снимката и разбраха, че ще умрат от неописуема смърт, ме изпълни с умопомрачително удоволствие. Промени ме. И изведнъж поисках нещо повече от живота и страховете им. Изтезаването и убиването им вече не ме задоволяваше. Трябваше да вкуся кръвта и плътта им. Това ме накара да се почувствам… силен и различен. Трябва да опиташ някой път, детективе. Няма по-силен опиат. Буквално да консумираш врага си. — От устата му се разхвърчаха слюнки и той превъртя. Приближи се до масата и грабна пистолета на Робърт. — И никой няма да ми попречи да довърша отмъщението си, и да взема кръвта на останалите. Никой!

Времето изтече.

Тайлър пристъпи напред, прицели се в главата на Карлос и натисна спусъка.