Окото на дявола

ПРОЛОГ

Ето, че пак си тук, Страннико. Радвам да те видя отново и да те поздравя с добре дошъл на тая древна земя. Чувствам, че гласът ми трепери от вълнение. Толкова неща имам да ти разкажа, че просто не зная откъде да почна.

Ти си все същият — млад, силен, очите ти виждат и денем, и нощем. Де да можех и аз като теб да скитам по света и да правя добро на хората. Желанията, млади момко, рядко съвпадат с възможностите. На тия години трудно ще направя нещо добро за себе си, камо ли да се грижа за хорското добруване.

Цяла година мина от деня, в който те видях да вървиш по пътеката и си помислих, че можеш да помогнеш на нашата злочеста страна. Така и стана, ти отне меча на завоевателя и върна слънцето на небето.

Благодаря ти за това, че заложи живота си за доброто на нашата изстрадала земя. Мнозина мислеха, че е забравена от бога и прокълната от дявола, но сега зная, че те грешат. Ти дойде, издържа изпитанието и прогони мрака. Дай боже повече такива като теб!

Крал Мрак се канеше да векува тук, но си направи сметката без кръчмаря. Той не успя нито да те уплаши, нито да те купи и плати със своя живот за високомерието и жестокостта си. Нека и тираните да плащат за злините, които са сторили на хората!

На тая прокълната земя те чака една радостна вест: имаме си нов владетел. Именува се крал Здрач. Той е добро момче, бедно момче, всички го познаваме и решихме, че ще управлява за благото на цялата страна, на всички нас.

Вече го няма тоя непрогледен мрак, който ни владееше някога. Е, игла не може да се вдява и понякога виждаш едно, мислиш го за друго, а то е нещо съвсем различно, но това ще се оправи, стига хората да живеят в мир и сговор. А ние искаме точно това.

Сега е трудно, но злото полека-лека напуска земята ни. Хората запретнахма ръкави и дружно се хванаха да пооправят золумите на крал Мрак. Занаятите се възраждат, търговията потръгна, животът в града се оживи. От всички страни идват при нас да видят как успяхме да се преборим с мрака, който е напластен в нас. Гледат как се съвзема страната, цъкат с език, хвалят ни. А ние разбрахме, че дяволът не е толкова черен, колкото го рисуват.

Но най-много се потруди крал Здрач. Това момче вода не пие, хляб не яде, само и само ние да сме добре. Трепе се от зори до мрак. Обиколи цялата ни земя, разпита де що види орачи, овчари, занаятчии, търговци. Не се гнуси от беднотията, той сам е бедно момче, ум и разум от всеки събира.

И при мен дойде. Докара ми една кола дърва, пита ме за туй, за онуй. И аз със своя бабешки акъл му казах как мисля да се пооправят нещата. То отвисоко по-надалеч се вижда, ама кралят като пита, трябва да му кажа какво виждам от моята съборетина.

Старият княз, мир на праха му, дето го затри крал Мрак, беше достоен и справедлив владетел. Хората го обичаха. Ала никой не може да се сравни с крал Здрач, той не е човек, а злато. И все за другите мисли, не за себе си.

Само че и той си има един недостатък, клетият. Бързам да ти разкажа как точно е станало нещастието. В деня, когато падна големият мрак, завоевателят изпратил при него Гръмотевичните братя. Пратил ги уж да го питат как е, що е, а работата била съвсем друга. Нали ги знаеш онези васали в черно, дето приличат на грабливи птици, чумата да ги тръшне дано!

Отишли те при нашето момче, здраво и право тогава, бръкнали с мръсните си криви нокти в дясното му око и го извадили. Мъченик е нашият крал, мъченик, носи и своя кръст, и общия, на всички нас, на цялата тая земя.

Дали е станало точно тъй, не зная. Зная само, че оттогава крал Здрач вижда единствено това, което е от лявата му страна. Злите хора току гледат как да използват тая му слабост. Стоят си те вдясно от него и шушнат ли, шушнат на ухото му все едни такива лоши работи. Обърне се кралят да разбере що за хора са неговите съветници, а те — хоп, извъртят се и пак застават така, че да не може да ги види. Много пакости сториха тези изчадия, и всичко това — от нещастието на нашия владетел.

Ако някой успее да възвърне зрението на крал Здрач, от нашата страна по-честита няма да има на белия свят. Това, синко, не е никак лесна работа! Някои младежи се опитаха да му помогнат, ала усилията им отидоха на вятъра, а главите им се отделиха от плещите. Всичко това стана без знанието на нашия владетел.

Сега надеждата ми е в теб. Както прогони мрака, така ще помогнеш и на обичния ни крал Здрач.

Моля те, Страннико, стори пак добро! И не заради мен, че съм взела-дала, ами за младите хора, за бъдещето на тази страна. Ти вече знаеш, ако успееш, не чакай от хората благодарност. Доброто дело ще е най-голямата ти отплата.

Думите на старицата те учудват. Много подметки си скъсал, обходил си много земи, но за първи път в живота си срещаш такова уважение към един владетел. Разбира се, че ще се притечеш на помощ! Вечният мрак не успя да те уплаши, че тая работа ли ще ти се опре? С много усилия и малко късмет ще успееш да помогнеш на хората от прокълнатата земя.

Казваш на старата жена, че си готов с цената на живота си да върнеш зрението на крал Здрач. Старицата се усмихва едва забележимо и без да каже нито дума сочи към малкия килер, пълен с купища вехтории.

— Не ставай, седи си — казваш ти на старата жена. — Тук всичко ми е познато.

На прашната лавица има три листа, навити на руло. Взимаш първия прашен пергамент от ляво. На него със старинни букви е написано: