Окото на дявола

55

В далечината забелязваш куп парцали, развети от вятъра. Тръгваш към тайнствените дрипи, които мърдат като шарени разлютени змии.

Когато приближаваш до необикновената купчина, забелязваш, че това е странно същество — ни звяр, ни човек, с голям търбух, напукани пети и рошава мръсна коса, пълна със сламки. Съществото лежи на земята, подложило под глава наръч слама. Бузите на това странно същество се надуват като торби, въздухът излиза от устата му с тънко свистене.

— Кой си ти? — питаш го. И веднага решаваш, че това все пак е човек. Той спира да духа и те поглежда учудено.

— Аз съм Полския Духавей — отговаря той и пак надува бузи.

— Какво правиш?

— Управлявам вятъра. Много хора ми дават по нещо.

Хубаво, казваш си, и такива хора трябва да има.

Надяваш ли се да научиш как се управлява вятърът?

Да — прехвърли се на 243.

Не — мини на 121.