Този шум идва от две пръчки, които хай-ванина удря с всичка сила. Той се подава от гората и приближава с плахи стъпки към теб.
— Аз съм един долен хай-ванин — казва той и поглежда към теб с крайчеца на окото си. — Заслужавам да не ме погледнеш вече.
Чудиш се дали наистина е искрен, но кой може да каже със сигурност кога е искрен един хай-ванин?
— Не си лош човек — успокояваш го ти.
— Аз не заслужавам свободата — продължава да се вайка хай-ванина.
Той бавно приближава към теб. Видът му е гузен, в очите му се чете разкаяние. Дебелото човече стига на една педя разстояние от теб.
Мини на 181.