Окото на дявола

84

Макар наоколо да е тихо и по пътеката да не се срещат следи от големи горски животни, чувстваш се неспокоен. Не е ли виновен непоклатимият полумрак, който владее Старата гора?

Внезапно между дърветата забелязваш белезникаво петно, което виси над земята и бавно приближава към теб. После виждаш второ, трето петно, и още, и още. Бледите петна нарастват и те заобикалят от всички страни, увиснали на две крачки над земята. Тези същества или видения светят с призрачна синкава светлина като духове на мъртъвци, току що изправени от гроба.

Кръвта ти замръзва в жилите.

Чува се квакане на жаба, после се обажда бухал. Но защо през деня, защо всичко в тази земя е толкова объркано, че понякога не можеш да разбереш кое е ляво и кое — дясно? Вечно ли ще тегне проклятието над тази страна?

— Кои сте вие и какво искате? — провикваш се ти и изваждаш меча си, готов да се сражаваш с бледите синкави петна. Викът ти бавно заглъхва между дърветата.

Съществата или виденията трепват и изчезват. И добре че изчезнаха, какво щеше да правиш с гол меч срещу същества без плът и кръв?

Продължаваш пътя си през гората. Квакането и викът на бухала не се повтарят.

Мини на 32.