Окото на дявола

244

Докато дебелаците ликуват, до теб се приближава едно малко какаванче. То се озърта страхливо, после ти казва на ухото:

— Искаш ли да те освободя?

Кимваш едва забележимо.

— Ще ти прережа въжетата — казва какаванчето. — Само че ще ме вземеш на гърба си. Искам да избягам оттук.

Кимваш повторно. Какаванчето прерязва въжетата с острия си нож, мята се на гърба ти и казва шепнешком:

— Бягай!

След това надава остър писък. Прави се, че си го хванал като заложник и искаш да го убиеш.

Скачаш на крака и се втурваш да бягаш. Какаваните хукват след теб, ала не смеят да хвърлят копия и стрели, за да не засегнат малкото дебелаче на гърба ти. От минута на минута те все повече изостават. Въпреки товара, който носиш на своя гръб, никой не успява да те настигне. Че как иначе, нали се бориш с всички сили за живота си?

Когато вече наближаваш гората, какаванчето забива острия си нож в гърба ти. Падаш като подкосен и умираш на място.

— Сега ще те пека сам! — казва дебелачето и потрива самодоволно ръце.