Окото на дявола

82

Въздъхваш с облекчение. Никога досега косъмът, на който вечно виси твоят млад живот, не ти се е струвал толкова тънък.

Над главата ти се чува глас. Някой те вика.

Ставаш, отупваш праха от дрехите си и поглеждаш нагоре, където е кацнал твоя стар познайник Бухала. Червеникавите му очи са впити в теб.

— Много си дебелоглав, Страннико! — казва с нисък глас Бухала.

— Така ли мислиш?

— Само дебелоглав човек като теб тръгва да рита срещу ръжена.

— Такъв съм си — съгласяваш се ти. — Можеш ли да ми кажеш къде е окото на крал Здрач?

— Където трябва да бъде, там е — дълбокомислено отговаря Бухала.

Въздъхваш съкрушено.

— Освен че си дебелоглав, ти си и опак човек — продължава да те гълчи Бухала. — Мракът не ти харесва, здрачът не ти допада. — Поне да знаеше какво искаш!

— Зная, и то много добре! Като не щеш да ми кажеш къде е окото на крал Здрач, покажи ми поне посоката.

— Върви нататък! — смекчава суровия си тон Бухалът. — И се пази от Окото на дявола.

Ако не вярваш на Бухала, мини на 200.

Ако имаш доверие в нощната птица, върни се на 40.