Окото на дявола

108

Хвърляш се след хай-ванина. В този миг забравяш и за старицата, и за крал Здрач с неговите теглила, и за прокълнатата земя. В теб бушува яростта от измамата, а за вълшебните предмети в торбата изобщо не мислиш.

Ето те в гората. Хай-ванинът бяга на зиг-заг да избегне справедливата разправа, но този път не е познал. С няколко последни скока го настигаш до един храст. Мощният ти ритник го хвърля в шубрака. Хай-ванинът остава да лежи. Прави се на умрял.

— Може би аз предизвиквам у теб отвращение?

Хай-ванинът мълчи, не обелва дума.

Грабваш торбата и тръгваш на изток, но някакви странни шумове те карат да промениш посоката. Връщаш се към реката.

Мини на 13.