Окото на дявола

245

От мрачното небе руква пороен дъжд. Отначало той е топъл, но скоро капките му се превръщат в ледени игли, които сякаш се забождат в лицето ти. Ледени тръпки минават по кожата ти. Трябва да се скриеш от тази стихия, но къде?

Вече духа зъл, студен вятър, небето е скрито зад дебели черни облаци. Дърветата стенат като живи хора, молещи за милост вечния мрак. Скоро свирепият вятър започва да поваля всички дървета наоколо. Изтръгнати от земята, огромни дънери хвърчат към теб и с огромните си хралупи ти напомнят за главата на Горския дух.

Срещу един Караконджо може би имаш шанс, но срещу стотици дървета, литнали с бясна скорост срещу теб, се чувстваш безпомощен като дете.

Мини на 16.