Окото на дявола

87

— Добре, че не спрях под дървото — казваш си, когато се отдалечаваш на стотина крачки. Ти, изглежда, си забравил колко коварен и измамен е полумракът: виждаш едно, но то е съвсем друго, а става нещо трето.

И сега е точно така: когато мина под дървото, един светещ плод се откъсна и падна право в торбата ти. След малко тя пламва. Успяваш да извадиш светещия плод и да го хвърлиш далеч. Торбата остава здрава.

Прехвърли се на 236.