Окото на дявола

275

Гвардеецът, който стои на пост, ти друсва един юмрук в лицето. Пред очите ти светва, виждаш звезди посред здрач.

— Това да ти е за урок — ръмжи той.

— Добре де, зная си урока.

Думите ти, произнесени уж миролюбиво, не се харесват на гвардееца. Той долавя в тях подигравка с неговата чест, с честта на всички гвардейци и цялото кралство, което допреди година беше малко и щастливо княжество.

Град от юмруци по лицето те събаря на земята. С меча си можеш да го направиш на решето, но съвестта не ти позволява да убиеш човек, дори когато е грубиян. Дотичалите стражи започват да те ритат с ботушите си.

— Знаел си бил урока! — крещи гвардеецът. — Ще ме запомни за цял живот!

— И да знаеш, на гвардеец не се отговаря! Пред гвардеец се мълчи и се козирува — това златно правило се мъчи да ти втълпи друг един от стражите.

Когато войниците се уморяват да те ритат, гвардеецът им казва:

— Махнете го от тук!

Ако искаш да избегнеш едно изпитание, мини на 176.

Ако приемаш изпитанието като предизвикателство, попадаш на 222.