Окото на дявола

41

Започваш да губиш търпение: пътят ти напред без всякаква цел изглежда безразсъден. И все пак мисълта, че можеш да срещнеш отново разбойниците, те кара да бързаш.

Когато опасността отминава, сядаш да починеш зад един храст. Скоро си даваш сметка, че не трябваше да сядаш — толкова си уморен, че не би могъл да станеш.

Тихо шумолене те кара да надигнеш глава. На няколко крачки от теб минава Сърната. Скачаш на крака.

— Здравей, Скитнико — проговаря красивото създание.

— Здравей, Сърничке.

— Вижда се колко си уморен, но трябва да те предупредя, че те дебне голяма беда. Сивата плесен е съвсем наблизо.

— Какво е сивата плесен?

— Смърт. Нищо друго.

Сърната изчезва, само думите й остават да звучат в ушите ти.

Тук трябва да направиш сляп избор.

Мини на 132 или се прехвърли на 15.