Окото на дявола

198

Лицето ти пламва от гняв. Изчадията, които потопиха в скръб тази страна, се разхождат на свобода като знатни велможи! Лицата им са спокойни, дрехите им — скъпи-прескъпи, изобщо нищо не им липсва. А хора тук трябва да се борят ден след ден с немотията и мрака!

С лакти си пробиваш път през тълпата. Хората те гледат учудено, но ти пет пари не даваш, пред очите ти е лицето на това самодоволно изчадие, облечено в бяло. Кога успяха да се пребоядисат?

Ето го Гръмотевичния брат, стои си спокойно пред една сергия и разглежда златна верижка, хубаво украшение към разкошното му наметало. Дръпваш го за ръката. Златната верижка се изплъзва от пръстите му и пада на земята.

— Сега ще ми платиш за всичко! — кресваш в лицето му.

И посягаш към меча, твоя верен приятел.

Мини на 201.