— Насам, насам! — чува се какавански глас.
Група какавани се юрват към теб. Време за губене няма. Както си лежиш в тревата започваш да пълзиш към близките върби. Добре, че не се отдалечи много от реката.
Още няколко движения с колене и лакти — и ти вече си във върбалака. Дебелаците минават съвсем близо до теб, но не те забелязват.
— Като че вдън-земя потъна! — тюхка се един от тях. Цялата банда смърдящи дебелаци се връща в полето. Там какаваните се чувстват най-сигурни.
Мини на 7.