Окото на дявола

272

Тръгваш наежен към войника, който стои на стража.

— Хей, гвардеецо, знаеш ли кой съм?

Войникът те поглежда сърдито.

— Я се махай!

Но ти си решил на всяка цена да изпълниш плана си.

— Аз съм страшен главорез, пусни ме да мина, че иначе ще ти взема главата.

— Абе ти луд ли си? — кресва войникът и наистина мисли, че си перко. Ала след миг в очите му блесва лукаво пламъче. — Ето го моя началник, той ще те пусне в двореца.

Войникът сочи с пръст към площада. Обръщаш се и получаваш страхотен ритник в задника. След миг лицето ти удря земята. Войникът се задавя от смях.

Този път не успя, трябваше да измислиш нещо по-умно.

Ставаш, изтупваш праха от дрехите си и бавно се отдалечаваш. Зад гърба си чуваш гласа на войника:

— Идва един страшен главорез, ха, ха, ха! Пуснете го да мине че — ха, ха, ха, — ще ви вземе главите! Ха, ха, ха!

Мини на 135.