Окото на дявола

125

Тук е свърталище на разбойници, казваш си, трябва да си обирам крушите. Сред превитите до водата върби съзираш свирепите лица на няколко разбойника. Вляво е гората, пълна със слузести зелени човечета, вдясно е полето на какаваните, а по-надолу, отвъд реката, се намира територията на хай-ваните.

Тръгваш бавно назад. Мислиш си дали не е по-добре да се върнеш в крепостта и да разпиташ хората къде може да се намери лекарство за крал Здрач.

Наоколо е полутъмно. Срещал си здрача хиляди пъти, но тоя тук е малко по-особен. Струва ти се, че ту виждаш шибидаци, ту пред очите ти се изнизват цели тумби какавани и хай-вани. Последният път, когато срещу теб изскачат от здрача няколко хай-вани с издути кореми, облечени с нещавени кожи, побягваш към някаква скала, зад която мислиш да се скриеш.

Когато наближаваш, срещу теб духва силен вятър. Това, което мислиш за скала, е Духавей. Издигаш се високо над земята и понесен от вятъра се връщаш назад към къщичката на старицата.

Мини на 206.