Окото на дявола

62

Хвърляш се към хълма. Първият камък, който мачка с пукот ниските храсти, вече е на няколко крачки от теб. След него и останалите разлюляват земята под краката ти.

Тичаш задъхан с надеждата да се махнеш от пътя на камъните. Остават ти само няколко крачки да се спасиш. А камъните пеят своята песен:

— Ф-и-и-у-у-у-у!

Първият от големите валчести камъни минава с тътен на педя от теб без да те закачи, но ти продължаваш бяга си по стръмнината нагоре, докато и последният камък не профучи край теб и не спре с трясък сред изпочупените дървета в гората.

Време е за сляп избор. Можеш да се прехвърлиш на един от епизодите 263, 194 и 302.