Окото на дявола

86

Поглеждаш крадешком към гъсталака и ченето ти увисва: през листата на върбите те гледат стотици зелени човечета, онемели от изненада. Кога успяха да довтасат?

Шибидаците са толкова замаяни, че забравят да тракат със зъби. Защо ме зяпат така, казваш си, какво толкова странно има в мен, че още не са се хвърлили да ме разкъсат?

Погледът ти пада върху перата. Веднага се сещаш. Ето каква била работата, ето какво ги изумяваше до сега. Пернатият кудкудяк е самозванец, той не е нищо друго, освен един нищожен, грешен, най-обикновен човек.

— Г-р-р-р-р-р-р!

Тракането на зъби ти подсказва, че от изненада шибидаците преминават към военни действия. Пясъчната ивица край реката позеленява от телата на нападателите.

Мини на 47.