Окото на дявола

301

Съзнанието ти бавно се връща. Главата ти бучи, костите ти са натрошени, тялото ти е изтръпнало, не може да се надигнеш от земята, но най-важното е, че остана жив.

Лека-полека главата ти се избистря. След малко с радост откриваш, че ръцете ти се подчиняват на команди. А първата команда е да извадиш шишенцето с жива вода.

Пръсваш няколко капки върху лицето си. Изведнъж в тялото ти настъпват необикновени промени: парчетата от костите ти се срастват, раните по кожата зарастват и един глас ти шепне: „Ще се оправиш, ще се оправиш!“

Въпреки това продължаваш да изпитваш нечовешка умора. Главата ти е все още замаяна, даже се чудиш дали това не е сън.

— Не, не е сън!

Прехвърли се на 46.