Съзнанието ти бавно се връща. Главата ти бучи, костите ти са натрошени, тялото ти е изтръпнало, не може да се надигнеш от земята, но най-важното е, че остана жив.
Лека-полека главата ти се избистря. След малко с радост откриваш, че ръцете ти се подчиняват на команди. А първата команда е да извадиш шишенцето с жива вода.
Пръсваш няколко капки върху лицето си. Изведнъж в тялото ти настъпват необикновени промени: парчетата от костите ти се срастват, раните по кожата зарастват и един глас ти шепне: „Ще се оправиш, ще се оправиш!“
Въпреки това продължаваш да изпитваш нечовешка умора. Главата ти е все още замаяна, даже се чудиш дали това не е сън.
— Не, не е сън!
Прехвърли се на 46.