Стражите са трима, но ти можеш да използваш изненадата като свое оръжие. Ритваш в гърдите началника на стражата и го отстраняваш от борбата. Другите двама се нахвърлят с мечове срещу теб. С няколко удара ги поваляш на земята. Вратата е отключена.
Влизаш в двореца. Наоколо е тихо, никой не е чул шума от битката. Изкачваш се по широката мраморна стълба, която води към покоите на крал Здрач.
Вмъкваш се тихо в кралската спалня, притаяваш се зад една дебела завеса и чакаш търпеливо.
Чува се звън на медни звънчета, сякаш към тежката резбована врата на спалнята идва стадо кози. Влиза крал Здрач — дребно, невзрачно човече с бяла риза до петите и бяла платнена шапчица на главата. Шапчицата е покрита със ситни къдрици.
След него в кралските покои пристъпва Шута. На главата си носи тривърха шапка със звънчета. Обут е с различни чорапи, единият зелен, другият червен.
Крал Здрач сяда на леглото си.
— Разкажи ми една приказка — казва той.
Шутът това и чака. Подскача, кланя се, прави гримаса.
— За юнаци ли, Ваше Величество?
— За юнаци.
— За големи юнаци?
— Да.
Шутът се окашля и подхваща:
— Имало едно време един момък. Той бил левент в снагата, лъв в душата и орел в очите. Всички много го обичали. За зла врага в земята му дошъл жестокият завоевател крал Мрак. Вечен мрак настъпил над царството. Юнакът препасал меч и тръгнал на бой с поробителя. Намерил го в една пещера. Били се три дни и три нощи. Най-подир юнакът пронизал крал Мрак в сърцето. Грабнал бързо вълшебния меч и върнал на хората слънцето.
— Тоя юнак не се ли казва случайно Здрач? — пита кралят.
— Точно така, Ваше Величество.
— Значи е бил много умен.
— Колко сте прозорлив, Ваше Величество.
— Такава ми е работата.
Крал Здрач стои замислен.
— Хубава приказка — казва най-сетне той.
— Утре пак ще ви я разкажа, Ваше Величество.
— На хубавата приказка най-хубавото й е това, че никога не свършва.
Крал Здрач ляга в леглото. Здрачът в спалнята като че става още по-коварен. В стаята се появява крал Мрак. Той е със същата плащеница и сандали, няма го само меча с огромния рубин на дръжката. Той вдига леглото заедно с крал Здрач, залюлява го и започва да му пее приспивна песен:
Тъй показва знак астрален:
идва Скитника нахален
млад, юначен, гласовит.
Като муле упорит.
Пишеше се много печен
без да знае, че съм вечен.
Мислеше, че ме е страх,
но не би, не съм от тях.
Слънце искаше да има
глупав беше за петима.
Ала силата бе в мен,
аз със нея съм роден.
Можех мигом да го смажа
Думичка една да кажа
Но послужих си с измама,
всичко много хитро стана:
Тънък номер му скроих
и във теб се преродих.
Аз съм Мрак, а ти си Здрач.
Аз съм силен, ти — коварен!
Не ни трябва светлина.
Спи, детенце, нани — на!
Крал Здрач заспива. Буцата мрак изчезва заедно с плащеницата и олющените сандали.
Излизаш от прикритието си и пристъпваш към краля. Внимателно слагаш окото на мястото му. То веднага зараства, изобщо не можеш да разбереш, че някога е било извадено от васалите на ужасния главорез крал Мрак.
Отдръпваш се и мислиш какво скривалище да си намериш.
Ако искаш да останеш скрит зад завесата, мини на 228.
Ако решиш да се скриеш зад един шкаф, прехвърли се на 253.