152

Стражите са трима, но ти можеш да използваш изненадата като свое оръжие. Ритваш в гърдите началника на стражата и го отстраняваш от борбата. Другите двама се нахвърлят с мечове срещу теб. С няколко удара ги поваляш на земята. Вратата е отключена.

Влизаш в двореца. Наоколо е тихо, никой не е чул шума от битката. Изкачваш се по широката мраморна стълба, която води към покоите на крал Здрач.

Вмъкваш се тихо в кралската спалня, притаяваш се зад една дебела завеса и чакаш търпеливо.

Чува се звън на медни звънчета, сякаш към тежката резбована врата на спалнята идва стадо кози. Влиза крал Здрач — дребно, невзрачно човече с бяла риза до петите и бяла платнена шапчица на главата. Шапчицата е покрита със ситни къдрици.

След него в кралските покои пристъпва Шута. На главата си носи тривърха шапка със звънчета. Обут е с различни чорапи, единият зелен, другият червен.

Крал Здрач сяда на леглото си.

— Разкажи ми една приказка — казва той.

Шутът това и чака. Подскача, кланя се, прави гримаса.

— За юнаци ли, Ваше Величество?

— За юнаци.

— За големи юнаци?

— Да.

Шутът се окашля и подхваща:

— Имало едно време един момък. Той бил левент в снагата, лъв в душата и орел в очите. Всички много го обичали. За зла врага в земята му дошъл жестокият завоевател крал Мрак. Вечен мрак настъпил над царството. Юнакът препасал меч и тръгнал на бой с поробителя. Намерил го в една пещера. Били се три дни и три нощи. Най-подир юнакът пронизал крал Мрак в сърцето. Грабнал бързо вълшебния меч и върнал на хората слънцето.

— Тоя юнак не се ли казва случайно Здрач? — пита кралят.

— Точно така, Ваше Величество.

— Значи е бил много умен.

— Колко сте прозорлив, Ваше Величество.

— Такава ми е работата.

Крал Здрач стои замислен.

— Хубава приказка — казва най-сетне той.

— Утре пак ще ви я разкажа, Ваше Величество.

— На хубавата приказка най-хубавото й е това, че никога не свършва.

Крал Здрач ляга в леглото. Здрачът в спалнята като че става още по-коварен. В стаята се появява крал Мрак. Той е със същата плащеница и сандали, няма го само меча с огромния рубин на дръжката. Той вдига леглото заедно с крал Здрач, залюлява го и започва да му пее приспивна песен:

Тъй показва знак астрален:

идва Скитника нахален

млад, юначен, гласовит.

Като муле упорит.

Пишеше се много печен

без да знае, че съм вечен.

Мислеше, че ме е страх,

но не би, не съм от тях.

Слънце искаше да има

глупав беше за петима.

Ала силата бе в мен,

аз със нея съм роден.

Можех мигом да го смажа

Думичка една да кажа

Но послужих си с измама,

всичко много хитро стана:

Тънък номер му скроих

и във теб се преродих.

Аз съм Мрак, а ти си Здрач.

Аз съм силен, ти — коварен!

Не ни трябва светлина.

Спи, детенце, нани — на!

Крал Здрач заспива. Буцата мрак изчезва заедно с плащеницата и олющените сандали.

Излизаш от прикритието си и пристъпваш към краля. Внимателно слагаш окото на мястото му. То веднага зараства, изобщо не можеш да разбереш, че някога е било извадено от васалите на ужасния главорез крал Мрак.

Отдръпваш се и мислиш какво скривалище да си намериш.

Ако искаш да останеш скрит зад завесата, мини на 228.

Ако решиш да се скриеш зад един шкаф, прехвърли се на 253.

Загрузка...