Окото на дявола

242

Главатарят на разбойниците обикаля около теб и почуква ботушите си с края на една пръчка.

— Мислех те за по-умен, страннико — казва той глухо.

— Сбъркал си — отговаряш му сърдито ти.

— Може и да съм сбъркал, а може и да не съм.

Главатарят на разбойниците повдига брадата ти с края на тоягата.

— Нима цениш живота си по-ниско от някакъв меч?

Това изглежда много странно за него. За теб не е никак странно, не можеш да пъхнеш меча на крал Мрак в ръцете на разбойник. Не искаш да помагаш на разбойници нито с корона на главата, нито с брадва в ръката.

Двама от шайката те хващат и те хвърлят на гърба на един от конете. Други двама връзват въжето на едно дърво. След малко слагат примка на шията ти. Ако някой от разбойниците шибне коня, свършено е с теб!

Но главатарят е променил решението си.

— Свалете го и го вържете за дървото.

Само след няколко секунди ти вече си вързан за дървото.

По знак на главатаря разбойниците, наредени в полукръг около теб, вдигат бавно лъковете и се прицелват в челото ти.

Мини на 4.