Окото на дявола - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Симеон Николов (202) #203

202

Просто да ти стане жал за клетото същество! Колкото и да са те гонили хай-ваните, каквото и да са правили с теб, не желаеш зло никому.

Отначало прехвърляш на ум вълшебните предмети в торбата, но скоро разбираш, че нямаш нищо подходящо за случая. Ако излезеш открито и зелените човечета разберат, че само се перчиш, лошо ти се пише.

В тоя миг ти хрумва една блестяща идея.

— Куд-куд-куд-кудяк — провикваш се ти на езика на пернатите кудкудяци.

Никога, дори и в най-смелите си очаквания, не си предполагал каква сила се крие в простичкото кудкудякане. Подгонени от панически страх, който прераства в ужас, шибидаците го удрят на бяг. Изпокриват се в гората и не смеят нито да шукнат, нито да тракат със зъби.

Отиваш при кола, за който е завързан хай-ванина, и прерязваш с нож въжетата. Дебелото човече те гледа с възторг и уплаха. Когато се съвзема, от устата му се изтръгва гърлен вик:

— Хай-вани, хо!

— Човеци, хо! — отвръщаш му ти.

Хайванинът те гледа учудено, дори смутено, и казва:

— Искам да ти се изповядам.

— Не съм свещеник.

— Нищо, сега ще чуеш

ТЪЖНАТА ИЗПОВЕД НА ЕДИН ХАЙ-ВАНИН

Някога бях много особен. Обичах да се мия, да реша косата си, избягвах най-голямото хай-ванско лакомство — чесъна. По три пъти на ден ходех на реката да се къпя. Обичах да плувам и да се гмуркам в топлата вода. Къпех се и зиме, и лете. Бях без корем, силен и бърз като вятъра.

Един ден забелязах, че приятелите ми странят от мен. Всички хай-вани започнаха да ме избягват.

— Какво съм ви сторил? — питах аз.

— Нищо. Заприличал си на човек — каза ми един.

— Не усещаш ли, че миришеш? — рече ми друг.

Разбрах, че предизвиквам отвращение. Зарязах миенето, престанах да реша косата си, пуснах корем. Станах нормален хай-ванин. Веднага се сдобих с приятели.

— Може би трябва да се позамиеш от време на време — казваш ти в края на тази тъжна изповед.

Това накърнява самолюбието на хай-ванина. Навеждаш се над него да го потупаш и да го успокоиш. Дръжка на торбата се смъква от рамото ти.

Какво смяташ, че ще направи хайванина?

Нещо лично за теб — мини на 235.

Нещо за твоята собственост — попадаш на 181.