Окото на дявола

225

Крачка по крачка приближаваш към лъскавата шарения, но си имаш едно на ум. Не е ли това отровен дар, изпратен от вещицата Зелда?

Колебанието ти е кратко. То ако човек се пази от всяка дреболия, не трябва да прави нищо. Защо тогава да не легне преспокойно на гръб и да чака смъртта си?

Купчината, изглежда, е наметало. Това поне показват очите ти. Грабваш наметалото, пъхаш ръце в ръкавите и ето те вече пременен в петльовата премяна. Наметалото сякаш е правено за теб — и на бой, и на ширина.

Изпитваш необикновено чувство. Хем ти е смешно, хем любопитството те човърка отвътре. За какво ли е тая чудесия?

Тръгваш към поточето да се огледаш, но едва направил няколко крачки усещаш, че тялото ти олеква. Ръцете ти сами се разтварят нашироко и вече нищо не може да спре полета ти.

Една малка птичка се е свряла в теб и ти казва какво да сториш. Птицата иска да полетиш към къщичката, закрепена върху стар войнишки ботуш. Но друг глас ти казва, че скоро ще се случи нещо съвсем различно, и то е много интересно.

Ако решиш да послушаш птицата, мини на 186.

Ако предпочиташ да послушаш другия глас, попадаш на 293.