Окото на дявола

186

Правиш един кръг над ручея, за да изпробваш шареното наметало, и политаш на север. Още не знаеш дали там ще намериш лек за крал Здрач, но си сигурен, че трябва да опиташ какво се крие в тази къщичка. Перата се развяват от вятъра, полетът е най-приятното нещо, откакто стъпи на тази прокълната земя.

Хрумва ти една идея. Защо да не попиташ вълшебника?

— Хей, вълшебнико Халдерон, на прав път ли съм?

Думите ти литват над Старата гора и заглъхват в далечината. Само вятърът свири в ушите ти. Минават няколко тягостни мига. После вятърът донася гласът на един уморен старец:

— Докато търсиш винаги ще си на прав път.

Изведнъж пред теб се появява ятото на птиците със светещите човки. Гмуркаш се надолу, краката ти почти докосват върховете на дърветата, така имаш някаква надежда да избегнеш срещата с тях.

Мини на 208.