Окото на дявола

283

Тези мутри са ти крайно неприятни. Те могат да те вбесят със своята наглост, със своето безочие, с циничната си дързост. Как не ги е срам да се появят сред бял ден в тоя град, на който навлякоха толкова злини и нещастия?

Но денят не е съвсем бял, казваш си, всичко тъне в здрач и човек не може да каже кой какъв е. Може би това е причината за тяхната наглост? Може би хората ги виждат като ангели небесни, изпратени от божията милост да сипят благодат над тая изтерзана земя?

Лекарството за крал Здрач е по-важно от едно дребно спречкване с тези наконтени васали, пазители на злото и на мрака. Нали не успяха да задържат над княжеството вечната нощ? Някой ден ще дойде и техният ред. Решаваш да минеш през пазара, без да се издаваш.

Ала изневиделица някой те блъсва в гърба. Докато летиш към земята забелязваш, че те е съборил един от Гръмотевичните братя. Падаш в праха и мигновено се изправяш, но вече не с хладен разум, а с желание за мъст.

Гръмотевичният брат се смесва с тълпата, но в тоя миг забелязваш друг васал на мрака, застанал пред една златарска сергия. Сега ще му дам да разбере, казваш си.

— Хей, разбойнико! — провикваш се ти. — Сега ще те направя на пържола.

Ако чувстваш, че нямаш възможност да надделееш в спора с Гръмотевичните братя, попадаш на 201.

Ако не искаш хората да ти попречат в уреждане на сметките, мини на 198.