Окото на дявола

137

Късно вечерта, след като си обходил града без да научиш нищо определено, се връщаш в страноприемницата. Още с влизането ти съдържателят на страноприемницата се провиква срещу теб:

— Нямам свободни стаи.

— Но миналата нощ спах тук.

— Всичко е заето. Върви си!

Съдържателят — огромен мъж с къс врат и навити ръкави — тръгва заплашително срещу теб.

— Не чуваш ли? Омитай се!

Той посяга да те хване за яката. Отскачаш назад, изваждаш меча и със светкавично движение разкъсваш ризата на грубиянина. Парчета плат увисват върху огромния му корем.

— По-кротко, човече! — казваш спокойно и поглеждаш в разширените му от ужас очи. — Това нещо е остро, може и да се одраскаш.

Обръщаш му гръб и излизаш с твърда крачка от страноприемницата.

Отиваш на 158.