Окото на дявола

145

Събуждаш се под едно дърво. Битката с Караконджо ти се струва като нереален кошмар, но болката по цялото тяло ти напомня, че това не е сън. Ставаш с усилие от земята и се оглеждаш. Чудиш се какво да правиш.

Тук, в гората, слънцето не се вижда и е много трудно да определиш къде е запад, но влажният ветрец ти подсказва накъде да вървиш. Наоколо щъкат мишки и разни дребни твари, птиците пеят над теб, всяка на свой глас, но ти не им обръщаш внимание.

В теб се прокрадват мрачни мисли. Ето, че отдавна тръгна да дириш лек за крал Здрач, а никой още не ти е казал къде да го намериш. Думите в писмото на тайнствения вълшебник Халдерон не успяха да пробият здрача. Може би това ще сториш сам?

И все в тоя дух.

Стигаш до речния бряг. Пясъкът скърца под краката ти. На стотина крачки надолу по течението се виждат върбите.

Тук реката е по-широка и по-бавна. Влизаш в прохладната вода. Отначало измиваш ръцете си, после с пълни шепи започваш да плискаш лицето си. Водата те ободрява и ти дава нови, неподозирани сили. Заразата от Духа на Караконджо вече е измита.

А сега накъде?

Ако решиш да се върнеш в гората, мини на 48.

Ако предпочиташ да тръгнеш по брега, попадаш на 172.