Окото на дявола

291

И сам не знаеш защо избра тая посока. Може би защото тук дърветата и ниските храсти могат да те скрият за известно време, докато умът ти роди нещо по-добро.

А засега вървиш бавно и се оглеждаш на всяка крачка. Не трябва да позволиш някой да те изненада, крайбрежният храсталак е и убежище, и клопка.

Тази земя наистина е прокълната. Здрачът над нея, непоклатим и вечен на вид, започва да ти действа на нервите. Колкото и да си отваряш очите, колкото и да се взираш в заобикалящите те дървета и храсти, не можеш да видиш ясно и най-обикновените неща. Едва сега си даваш сметка, че в мрака ти беше къде по-лесно!

Но ти не си тръгнал да помагаш на хората, за да ти е лесно. Каквато и опасност да се изпречи на пътя ти, трябва да я преодолееш.

Мини на 238.