Окото на дявола

240

Първите няколко крачки ти се струват като някакво чудо. Та нали отказа да се пазариш с главатаря на разбойниците, а ето, че си още жив!

Внезапно пред очите ти притъмнява. Доскоро твоето тяло изгаряше от адски огън, сега то трепери от студ. Краката ти омекват. Протягаш ръце да се хванеш за някое дърво, но ръцете ти не срещат нищо. Рухваш на земята като отсечено дърво.

Рухваш и никога няма да станеш. Раните от изгаряния върху твоето тяло са толкова много, че до последния ти дъх остават няколко часа, които ще прекараш в ужасни мъки и пълен мрак.