Окото на дявола

306

Тихо се приближаваш до реката и се оглеждаш. Наоколо не се вижда жива душа. Реката тече лениво, върбите са застинали, превити над водата. Всичко наоколо излъчва спокойствие.

Хвърляш се във водата и излизаш на другия бряг.

Оглеждаш се. Не виждаш и не чуваш нищо обезпокоително, ако не се мята лекия дим над брега. Прекалено спокойно е, казваш си.

И си прав. Зад гърба си чуваш тропот на копита.

Обръщаш се, но вече е късно.

Връхлита те с леко наведена глава един от пръчоглавите. На устата му има пяна, очите му хвърлят мълнии. Преди да изтеглиш меча си или да отскочиш встрани, той те вдига с рогата си и те хвърля със страшна сила през реката. Летиш над водата, премяташ се, като се мъчиш да запазиш ясния си ум в тоя кратък миг и да спасиш живота си.

От удара в земята пред очите ти излитат искри. Имаш чувството, че костите ти са натрошени на хиляди ненужни парчета.

Опипваш се внимателно. Никакво счупване. Ставаш на крака и се оглеждаш. Колкото и да е странно, ти все още си здрав и читав.

Мини на 113.