Окото на дявола

276

Няколко минути стигат да се съвземеш.

В тоя град няма нищо интересно, казваш си и тръгваш по тесните каменни улички надолу към градската порта. Случайните минувачи гледат да те заобиколят отдалеч, данеби случайно да си помисли някой, че имат нещо общо с теб. Всичко е ясно, видът ти не им харесва. Или по-точно ги ужасява, лицата им говорят без думи.

Когато минаваш през градската порта, един от стражите те оглежда подозрително, ала не те спира. Какво ли си вика на ума? Един пройдоха по-малко, да върви където ще!

Тръгваш бавно през полето. Зад теб се чува скърцане и дрънчене на вериги. Подвижният мост се вдига, пътят назад е отрязан.

Мини на 159.