Окото на дявола

139

Погледът ти спира на дървото, което расте край оградата на кралската градина.

— Моля да ме извините, ваша светлост — казваш ти на гвардееца. Думите ти смекчават гневния израз на лицето му, очите му изведнъж стават някак по-топли, по-добри.

— Върви си поживо, поздраво — ломоти миролюбиво той.

Тръгваш по улицата край оградата на кралската градина с най-нехайния вид, който може да има един добре възпитан скитник. Срещу теб идват двама заможни граждани. Облечени са в дрехи от скъпо сукно, а дръжките на мечовете им са обсипани със скъпоценни камъни. Забавяш крачка и поглеждаш през рамо. Виждаш, че важните особи са спрели и приказват със стражата. Това ти стига.

С няколко ловки движения се покатерваш на дървото и скрит сред гъстите му листа поглеждаш към мястото, където знатните граждани на тая страна още разговарят с гвардееца.

Чува се шум от обрулени листа и скършени клони. Нещо тежко се стоварва върху теб. Преди да се осъзнаеш падаш на земята в кралската градина. Лицето ти е ожулено от удари в клоните. Човекът, който се хвърли отгоре ти от върха на дървото, ти удря един в мутрата. Други трима стражи бягат към вас.

Какво ще направиш?

Искаш среща с високопоставен воин — мини на 222.

Предпочиташ да продължиш разговора с войника на пост — попадаш на 275.