Окото на дявола

289

Над зелената трева се появява бледо синкаво сияние, нещо като дим, който се издига нагоре и се разтваря в здрачното небе. Изневиделица пред теб се появява нежно и грациозно създание — феята на полето. На русокосата си глава носи венец от полски цветя. След толкова опасности и премеждия най-сетне виждаш едно добро, мило същество.

Първото ти желание е да се втурнеш към нея и да я попиташ за вълшебното лекарство, но тая гора е толкова коварна, че всяко прибързано решение може да ти струва главата.

Феята на полето като че те забелязва. Тя ти маха с ръка, ала от устата й не излиза нито дума.

Вече си готов да тръгнеш към нежното създание и да попиташ за лекарството, с което да изцериш крал Здрач, но нещо те спира. Лицето на феята погрознява, покрива се със ситни бръчки, кожата й позеленява, горната й устна се дръпва и открива нейните зелени венци. Феята, ако това страшилище може да се нарече фея, започва да трака със зъби.

Това, което става пред очите ти, няма нищо общо с феите. Както обикновено здрачът те е заблудил, пред теб се е събрала банда шибидаци.

Трай си, налягай си парцалите! Такава е първата ти и най-правилна мисъл. Вслушваш се в тоя вътрешен глас и оставаш скрит в храсталака, но мисълта за това, което става, не те напуска.

Ако искаш да ти помогне феята на полето, повикай я и мини на 308.

Ако разчиташ на собствените си сили, попадаш на 63.