Окото на дявола

67

Обгръща те мрак. Пълен, безмълвен, непроницаем. Времето няма значение. От мрака изплуват различни лица. Най-напред вещицата Зелда отваря беззъбата си уста, но не произнася нито звук. После виждаш мутрите на банда разбойници. Всички протягат мръсните си ръце към един блестящ меч — мечът на крал Мрак.

— Не! — казваш ти. — Не!

Мракът отново те притиска отвсякъде, сякаш иска да те смачка, но след малко отстъпва. Пред теб се появява крепостната стена, виждаш улиците на града с многобройните минувачи, а след това — и стражите пред двореца. Накрая съзираш един стар изоставен кладенец. Мракът бавно се разтваря, но в главата ти остава спомена за кладенеца.

Отиваш на 144.