4

Затваряш очи. Ето, че дойде краят на твоя живот, а ти не успя да помогнеш нито на крал Здрач, нито на хората от тази прокълната земя.

Край ушите ти бръмват като оси дванайсет стрели. Нито една от тях не те улучи!

Отваряш очи и поглеждаш главатаря на разбойниците. В очите му забелязваш демонична разрушителна сила.

Разбойниците вадят стрели от колчаните. След миг те отново вдигат лъковете с опъната тетива срещу теб.

Ярка мълния осветява небето с призрачна светлина. Чува се гръм, върбата, за която си вързан, пламва като факла.

— Никой да не стреля! — казва главатарят и разбойниците отпускат лъковете си. — Ще го оставим да се опече.

На кого можеш да разчиташ в тоя опасен момент?

На природната стихия — мини на 120.

На човешко същество — попадаш на 203.

Загрузка...