Търговецът на златни накити стои като попарен, а на Гръмотевичния брат му е все едно, нито едно мускулче не трепва по лицето му. Струва ти се, че в очите на васала се мярка подигравателно пламъче.
— Остави клиента ми, дрипльо такъв! — казва с разтреперан глас търговецът.
— Чу ли, дрипльо? — Гласът на Гръмотевичния брат е спокоен и равен.
Отдръпваш се леко назад, за да дадеш на противника време да извади оръжието си. След малко два меча се кръстосват във въздуха и от тях излитат искри. Първите няколко удара са за опознаване, макар че противникът ти е добре известен.
— Тоя е луд за връзване! — чува се вик от тълпата.
Хората започват да те замерят с яйца и ябълки. Едно от яйцата се счупва в челото ти и лепкавата течност потича към очите ти. Става трудно да се биеш, но това е нищо, след малко към теб ще полетят и камъни.
Отскачаш назад и се опитваш да се слееш с тълпата, но тоя път не си познал. Няколко чифта яки ръце те хващат и те просват на земята. Колко ритника си изял, един господ знае.
Мини веднага на 14.