Окото на дявола

119

Спираш и се обръщаш назад. Гледаш с благодарност козаря, който с тояга в ръка води стадото си на изток. Изпращаш го с поглед.

— Благодаря ти, козарю! — провикваш се ти.

Той махва леко с ръка, като че чудодейното изцеление е игра на шикалки. Скоро козарят и стадото му се скриват от погледа ти. До теб стигат само нежните гласове на медените звънчета.

Някакъв подозрителен шум те кара да се хвърлиш на земята.

Време е за сляп избор.

Можеш да попаднеш на 123 или да отидеш на 76.