Окото на дявола

254

Битката с прилепите бавно изчерпва твоите сили. Всеки път, когато те връхлитат нови талази от тези нощни птици, си казваш на ум: „Господи, отде се взеха толкова много?“

Мечът в ръката ти натежава, движенията ти стават все по-бавни и тромави. Много прилепи се блъскат в теб, сякаш природният инстинкт им подсказва, че пред тях няма нищо, че летят в празно пространство.

Купчината от убити птици край теб непрекъснато расте. Отначало тя беше под коляното ти, а сега вече стига до кръста ти. Скоро няма да можеш да се помръднеш под телата на мъртвите прилепи.

Ала внезапно вляво от теб трепва светлина. Не всичко е загубено, казваш си. Тук някъде трябва да има изход от пещерата. Разбутваш с крака и тяло мъртвите прилепи и под пукота на техните крехки кости тръгваш към светлината, без да прекратяваш битката с летящата напаст.

С всяка измината крачка светлината става по-силна, а с това нараства и надеждата, че скоро, много скоро ще излезеш от тази мрачна пещера и отново ще видиш белия свят или поне здрача на тази прокълната земя.

Изведнъж прилепите изчезват. Оглеждаш се внимателно, но никъде не съзираш нито една черна птица. Що за магия?

Бледата светлина пред теб се превръща в ореол около нещо като буца пресован мрак. Господи, нима…

— Крал Мрак, ти ли си, изчадие адово?

— Да, Скитнико, този път позна. Аз съм крал Мрак, този, когото смяташе, че си победил. Да победиш мрака, ха, ха, ха! Как можа да ти хрумне такава глупава мисъл? Ти, един нищожен земен червей, да победиш това, което властва над човечеството откакто свят светува? Виж хората как ме тачат! Един нормален човек по-скоро ще се съгласи да му извадят окото, отколкото да направи нещо срещу мен.

— Аз не съм като хората — прекъсваш ти думите на крал Мрак.

— Там ти е грешката. Гледай какво правят другите и прави същото. Така ще станеш малко по-умен.

— Не ми трябва робски ум.

— Твоя воля. Ще те оставя да изживееш сам последните часове от живота си.

Чува се тракане на охлузените сандали. Крал Мрак изчезва, а ти оставаш самотен в мрака, метнал през рамо торба с ненужни вълшебства. Те няма да ти помогнат.

В пещерата на прилепите агонията ти ще бъде дълга и мъчителна.