Окото на дявола

148

Казваш на Гарвана, че не си направил нищо особено, просто си се отнесъл към него като към живо същество. После му даваш знак, че искаш да продължиш пътя си.

— Не бързай де се сбогуваш — казва Гарванът, — рано е още. Трябва да разбереш, че си уморен и ако не си починеш, никога няма да намериш онова, за което си тръгнал.

— Откъде знаеш за какво съм тръгнал? — питаш учудено ти.

— Тук, в гората, знаем много неща.

— Тогава кажи ми къде да намеря лекарство за крал Здрач.

Гарванът посочва с човка високо дърво на двайсетина крачки.

— Лекарството за крал Здрач расте на онова дърво.

— Наистина ли? — питаш възбудено.

— Да.

Гарванът докосва с човка слепоочието ти. Умората те напуска, чувстваш се бодър и свеж.

— Не мога да прогоня цялата ти отпадналост — казва гарванът. — В теб остана едно синапено зрънце умора. Трябва да внимаваш!

Сбогуваш се с черната птица и отиваш до дървото. Дълго се катериш по него, оглеждаш внимателно листата, клоните, дънера, ала не откриваш нищо.

Гарванът вече е изчезнал и не можеш да го попиташ.

Мини на 167.