Окото на дявола

162

Остра болка пронизва главата ти. Не, само това не, казваш си, а болката се усилва и се съсредоточава между очите, сякаш там е забит крив разбойнически нож. Стомахът ти се свива на топка.

Докосваш с пръсти челото си. То е цяло и си е на мястото, ала под него гори и бушува адски огън. Избива те пот, погледът ти се премрежва. Затваряш очи и стискаш до болка юмруци, а мисълта ти търси опора и спасение, но не намира нито едното, нито другото.

Когато отваряш очи, светът става неясен и затъмнен. Предметите пред теб са размити и неясни, а болката в главата започва да пулсира ускорено.

Ще слезеш на брега — мини на 175.

Продължаваш със сала — попадаш на 99.