Окото на дявола

37

Приближаваш до главния вход в градината на двореца. Лек вятър развява знамената над дворцовите кули. През дебелата желязна решетка се виждат цветните лехи и гъстата зелена трева в градината.

Няколко души пред теб спират на десетина крачки от оградата, сетне бавно се връщат назад. А ти продължаваш към главния вход.

— Добър ден — поздравяваш стражите.

— Забранено ни е да говорим — отговаря мустакат гвардеец, застанал на пост пред входа.

— Пускате ли в двореца? — питаш го ти.

— Разкарай се! — кресва гвардеецът.

— Аз съм приятел на крал Здрач. Ида отдалече. Нося вести за Негово Величество.

Търпението на гвардееца е на привършване.

— Негово Величество не приема дриплювци като теб. Ако не се махнеш оттук, ще те направя на кайма!

Излишно е да се препираш, стражата просто си върши работата. Трябва да измислиш нещо.

Мини на 139.