Окото на дявола

265

Втурваш се напред, подгонен от огнения вятър, който идва от сърцето на Желязната планина. Нозете ти сякаш сами се движат в бесен ритъм, стъпките ти отекват глухо в тесния коридор. А въздух не стига. Тук всичко е направено така, че да задуши и смачка човека.

Вече се вижда дрезгава светлина. Изпълва те дива радост. Никога през живота си не си се радвал толкова на здрача, колкото в тоя напрегнат миг.

Ала радостта ти е краткотрайна — изходът от пещерата е толкова далеч, че трябва да бягаш с всичка сила още няколко минути, за да стигнеш до него. А откъде да вземеш въздух? Здрачът отново ти е изиграл лоша шега.

Зад гърба ти се чува тътен. Земята под краката ти се разлюлява, от сводовете на тунела се сипе ситен белезникав прах, жегата става непоносима. Нещо клокочи в дъното на тунела, а това нещо е лава.

Излизаш от леговището на крал Мрак и без бавене се втурваш по стръмния склон надолу. Изтерзаните ти гърди жадно ловят прохладния въздух, сякаш се опиват от това незнайно питие.

От недрата на Желязната планина се разнася нов тътен. Пещерата бълва нещо като течна жарава. Тя се излива по склона и макар да тичаш с цялата бързина, на която е способен един скитник при смъртна опасност, лавата те настига. След миг ставаш част от тази сляпа огнена река.