Окото на дявола

209

Докато вървиш към замъка, очите ти внимателно оглеждат поляната и заобикалящата я гора. Наоколо е тихо, вятърът е спрял, само полумракът пречи да огледаш поляната. Остава ти да се довериш на скитническия си инстинкт.

Стигаш на двайсетина крачки от замъка и спираш като закован на място. Замъкът изчезва и пред очите ти се издига къщичка, която се крепи на стари войнишки ботуши. Или по-точно в здрача къщичката на старите войнишки ботуши ти се е сторила като замък.

Без много да му мислиш отиваш към къщичката. Сега забелязваш, че къщичката се крепи само върху един войнишки ботуш. На стената до вратата пише:

„ВЛЕЗ! АКО ГЛАВАТА ТИ Е ПРАЗНА, ШЕ СЕ НАПЪЛНИ. АКО Е ПЪЛНА, ЩЕ СЕ ИЗПРАЗНИ!“

Колкото и да си напъваш мозъка, не можеш да разбереш смисъла на надписа. Единственият начин да разбереш какво има вътре е да влезеш в тази невзрачна дървена къщурка.

Отваряш вратата и влизаш вътре. Къщичката се завърта. Главата ти също.

Колко дълго искаш да се въртиш?

Една минута — отиваш на 85.

Три минути — мини на 34.

Пет минути — прехвърли се на 6.