Окото на дявола

251

Хукваш с все сила към самотно извисяващото се дърво. По петите неумолимо те преследва бандата на скитащите кучета. Лаят на глутницата ти говори съвсем ясно, че ако те настигнат, кучетата няма да те пощадят. А дървото е много далече и не е никак сигурно, че то ще ти даде закрила.

На няколко пъти ти минава мисълта да се обърнеш и да посрещнеш с оръжие в ръка разярените псета, но всеки път бесният им лай и учестените удари на сърцето те карат да се откажеш от тази идея.

Кучетата те настигат. Едно от тях впива зъби в краката ти, второ те захапва за ръката, трето се хвърля на врата ти. Обръщаш се, но е вече късно. Бясната енергия на скитащите кучета те поваля на земята и притиска лицето ти в пръстта. Болките от зъбите на кучетата са нищо пред мъката, че така лесно се остави да те победят.

При теб идва водачът на глутницата.

— Ти наруши закона на скитниците, затова ще умреш — проговаря с ръмжене той. — Казвам ти го като скитник на скитник.

— Кой от законите по точно — мъчиш се да протакаш времето ти.

— Скитникът среща смъртта в лицето.

— Да, бях забравил — опитваш се да умилостивиш водача на глутницата. — Дай ми още една възможност.

— Ти пропиля последната си възможност преди малко — отсича водачът и ти прегризва гърлото.