Окото на дявола

93

Видът на гладките бели камъни, които се издигат на двайсетина метра над земята, предизвиква неволен трепет у теб. Ако тази грамада се стовари отгоре ти, от теб няма да остане и мокро петно.

Във влажния горски полумрак виждаш някаква сянка. Прилича ти на дебело грозно човече, нещо като какаванин или хай-ванин. Сваляш арбалета и го насочваш към сянката, приближаваща към теб. Който и да е това — човек или призрак, ще опита силата на твоето оръжие.

Пред очите ти става нещо странно — сянката се удължава, изтънява и бавно се превръща в живо очарователно същество. Това е феята на гората, момичето със светлокестенява коса и лешникови очи.

— Здравей, Страннико — проговаря тя.

— Добре среща. Можеш ли да ми помогнеш?

— Зная къде отиваш. Не съм сигурна, че ще направиш добро на хората, но ще ти помогна.

И феята на гората ти казва, че окото на крал Здрач е скрито на дъното на Соленото езеро.

— Защо в Соленото езеро?

— Защото солта помага да се запази дълго време. Качи се на най-високата топола и се огледай. Там, където виждаш дим, се намира Соленото езеро.

— Как ще открия окото?

— Окото на крал Здрач е особено, ще го откриеш сред хиляди очи като неговото.

Феята се превръща в лек дим и изчезва.

— Пази се от Окото на дявола — чува се като далечно ехо гласът й.

Ако имаш треска от топола, мини на 65.

Ако не си се сетил да се запасиш с този ценен дар, попадаш на 190.