Окото на дявола

203

Разбойниците си тръгват с викове и смях. Скоро шайката от изпечени главорези се скрива в гората. Който не е с тях е против тях и трябва да умре, такива са правилата в техния престъпен свят. Само главатарят изглежда мрачен, от лицето му не слиза кривата усмивка.

Духва лек вятър, пламъкът се разгаря, чува се лекия пукот и съскане на пламналите клони. Става нетърпимо горещо в края на живота ти!

Внезапно от гората излиза един от разбойниците и тръгва към теб.

— Искам лично да ти пронижа сърцето, Страннико! — казва той и изважда меча си.

Между вас има десет крачки. Не, девет.

Осем, седем, шест, пет, четири, три…

Чуваш леко бръмчене, сякаш досадна оса лети над ухото ти. Разбойникът надава вик, ръката му изпуска меча. От гърдите му стърчи стрела. Изцъклените очи на бандита са вперени в теб. Защо, сякаш питат те, защо?

Мъртвият разбойник рухва на земята.

Една сянка се подава от гората.

— Тук аз командвам — казва сянката. Това е главатарят. Около него виждаш други главорези от шайката.

Отиваш на 120.