Окото на дявола

220

— Дребна работа — казваш ти. — Просто трябва да си помагаме.

Пр-р-р-р-р-ав си — съгласява се гарванът. — Вр-р-р-р-еме е да ти се отблагодар-р-р-р-я.

— Нищо особено не съм направил.

— Тр-р-р-р-ябва да р-р-р-р-азбер-р-р-р-еш, че си безкр-р-р-р-айно умор-р-р-р-ен. Ако не се лекуваш, ще ти си пр-р-р-р-ъсне сър-р-р-р-цето. Сега е мой р-р-р-р-ед да ти помогна.

Гарванът докосва с върха на човката си слепоочието ти. Умората, шумът в главата и световъртежът веднага изчезват. Чувстваш се като нов човек.

Прехвърли се на 167.