Окото на дявола

207

Ако думите не помогнат, ще си помогна сам, казваш си и се отдръпваш настрана. Изчакваш, докато стражата задреме и с тихи стъпки се прокрадваш до оградата на двореца. Вътре всичко е тихо, по-голямата част от двореца тъне в полумрак, само две от стаите светят.

Покатерваш се с котешка пъргавина по стената. Този занаят го владееш отдавна и никой не може да ти оспорва ловкостта на катерача.

Никой, освен стрелата, която се забива в гърдите ти.